Трещя, гърмя и се срути небето.
Земята заплака горчиво с дъжда.
До дете се смалих, след което
разбрах, че водата оставя ръжда.
Отворих очи, бях в някакъв свят,
без да усещам дядо и баба,
а на къщата остарелият праг
се превърна в огромна ограда.
Останах навън – сама във нощта,
с вятър – ръката на мама.
Сърцето се счупи, познало света,
във който разтваря се рана. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up