Anita765 (Ани Монева)
296 11769
17 окт. 2014 г., 21:52

Няколко педи нагоре 

  Поэзия
632 0 14

Трещя, гърмя и се срути небето.

Земята заплака горчиво с дъжда.

До дете се смалих, след което

разбрах, че водата оставя ръжда.

 

Отворих  очи, бях в някакъв свят,

без да усещам дядо и баба,

а на къщата остарелият праг

се превърна в огромна ограда.

 

Останах навън – сама във нощта,

с вятър – ръката на мама.

Сърцето се счупи, познало света,

във който разтваря се рана.

 

Снишено небе, притискащо ниско.

Растеше  във мене детето.

Пък аз  се  прощавах  със близки

и ми тежеше  всичко отнетото.

 

Зачерня.  Тогава повдигнах небето

няколко педи  нагоре, нагоре.

Длъжна бях,  за сина ми да свети,

който кълнеше от техния корен.

 

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??