играем на карти по твоите правила

изпиваме чаши до дъно

понякога спомням си тъжно за пролетта

в която замина си от сърцето ми пълно

завивах се нощем с две одеала

а навън слънцето пееше песен

заравях цигари дълбоко във пепелта

и чаках да дойде грозната есен

в която опитах частички от теб

в чуждо тяло, непознато, да открия

но тялото оказа се пълно със лед

топлината на погледа ти копнеех да видя

и сякаш из хладното някой ме чу

може би някоя птица

дошла е на рамото ти, да ти каже без звук

че чакам мъчително твойта искрица

и ето ни в тази вечер прохладна

играем на карти по твоите правила

душата ми вече не е тъй жадна

и вече със щастие гледам през пролетта.