играем на карти по твоите правила
изпиваме чаши до дъно
понякога спомням си тъжно за пролетта
в която замина си от сърцето ми пълно
завивах се нощем с две одеала
а навън слънцето пееше песен
заравях цигари дълбоко във пепелта
и чаках да дойде грозната есен
в която опитах частички от теб
в чуждо тяло, непознато, да открия
но тялото оказа се пълно със лед
топлината на погледа ти копнеех да видя
и сякаш из хладното някой ме чу
може би някоя птица
дошла е на рамото ти, да ти каже без звук
че чакам мъчително твойта искрица
и ето ни в тази вечер прохладна
играем на карти по твоите правила
душата ми вече не е тъй жадна
и вече със щастие гледам през пролетта.
© Ника Всички права запазени