Вървим нагоре, достигаме дъното –
гибелта е навсякъде,
мракът е тук и сега.
Разбеснялата се пролет на тялото ми
не е достатъчна дори за утеха.
Катеричите ми стъпки още дълго
ще засядат във сърцето ти,
но, обещай че няма да плачеш,
защото отвъд ще си ми сетното ридание
и ще сме винаги заедно –
любовта така или иначе е една самота в две души.
Спотаи риданието си, мой слънчев дъх, ...