Oct 16, 2007, 9:42 PM
... няма...
Не мога да повярвам, че си тръгна,
кълнеше се, че вечно ще си с мен.
Събудих се сама, когато съмна
и самотен беше моят ден...
За мене беше всичко ти!
Сърцето ми остана празно, а душата ми гори...
Аз ти дадох всичко,
но не ти беше достатъчно, знам...
Защо ме наказа?!... май по-добре е да тая омраза,
а не любов истинска, невинна, любов красива, която можех да ти дам.
кълнеше се, че вечно ще си с мен.
Събудих се сама, когато съмна
и самотен беше моят ден...
За мене беше всичко ти!
Сърцето ми остана празно, а душата ми гори...
Аз ти дадох всичко,
но не ти беше достатъчно, знам...
Защо ме наказа?!... май по-добре е да тая омраза,
а не любов истинска, невинна, любов красива, която можех да ти дам.
П.С. като ми дойде музата, ще го довърша...! :)
© Лина Пламенова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво!!!
-
страхотно!наистина има страшно много да се напише за омразата,лъжата и изневярата,и най-вече за любовта!ти си намерила страхотна тема за своето произведение,продължавай все така!Поздравче!!!благодаря за коментарчето!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
