Не мога да повярвам, че си тръгна,
кълнеше се, че вечно ще си с мен.
Събудих се сама, когато съмна
и самотен беше моят ден...
За мене беше всичко ти!
Сърцето ми остана празно, а душата ми гори...
Аз ти дадох всичко,
но не ти беше достатъчно, знам...
Защо ме наказа?!... май по-добре е да тая омраза,
а не любов истинска, невинна, любов красива, която можех да ти дам.
П.С. като ми дойде музата, ще го довърша...! :)