Отказвам се аз вече да обичам!

Нима ще има смисъл, я кажете?

Сърцето си научих да не страда.

Да бъде силно да прощава.

Да вижда светлина в тъмата,

да мрази и обича страшно.

Ще стана аз по-силна

вий помнете.

Не ще съм същата до време.

Сърцето ми не ще обича вече.

Ще бъде тъжно, разярено.

Ще бъде празно и безсилно.

Сърцето ми мълчи и знае,

за него обич никога няма да има,

то винаги от любов е лишено,

мълчи и чака да дойде героя.

Да да дойде героя и чудо да има.

За сърцето любовта да пристигне.

Ще бъде то щастливо и силно.

Ще съм спокойна и аз, най-накрая!