НЯМА ГИ
Възседнах на мечтите стремето,
да догоня безкрайните спомени.
Тук паяк стар, бродира времето
във ъгъла до стени проломени.
Няма ги пъстрите черги на баба.
Няма го дядо с трикракия стол.
На пепел е старият скрин с резба.
И приказка няма, че царят е гол.
Ветрове пропяват над руините.
Във пръста чернее детски галош.
Погребвам миналото си в очите. ...