НЯМА ГИ

Възседнах на мечтите стремето,

да догоня безкрайните спомени.

Тук паяк стар, бродира времето

във ъгъла до стени проломени.

Няма ги пъстрите черги на баба.

Няма го дядо с трикракия стол.

На пепел е старият скрин с резба.

И приказка няма, че царят е гол.

Ветрове пропяват над руините.

Във пръста чернее детски галош.

Погребвам миналото си в очите.

Кой ще зърне в мене,

                                  малкия Гаврош? Няма.