Jan 25, 2021, 8:17 PM

Няма как 

  Poetry » Love
467 6 18

Аз знам, че в трепетната нощ

не ме отричаш като грях,

дори без всякакъв въпрос

допускаш ме без капка страх.

 

Във топлия си полуздрач

запалваш бледа светлинка -

не ме виниш, във този миг

ти тръпнеш само по една.

 

Дошла съм аз без капка срам,

венче от страсти съм увила,

готова съм да газя жар

и няма, няма да си ида.

 

Ти пусна ме - жена без грим,

цветя и слънце ти донесох.

Коя съм аз? Ах, няма как

да разбереш без да ме вземеш.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??