Аз знам, че в трепетната нощ
не ме отричаш като грях,
дори без всякакъв въпрос
допускаш ме без капка страх.
Във топлия си полуздрач
запалваш бледа светлинка -
не ме виниш, във този миг
ти тръпнеш само по една.
Дошла съм аз без капка срам,
венче от страсти съм увила,
готова съм да газя жар
и няма, няма да си ида.
Ти пусна ме - жена без грим,
цветя и слънце ти донесох.
Коя съм аз? Ах, няма как
да разбереш без да ме вземеш.
© Геновева Симеонова Всички права запазени