Sep 25, 2011, 3:29 PM

Няма не мога 

  Poetry » Other
551 0 0

Някак си ми е смутено,

вече нищо не е подредено.

Чакам ден, а идва нощ,

пак ли нещо се обърка?

Къде отиде детската мечта,

къде отиде мойта вяра?

Нима във тази самота

ще сътворя аз рая?!

Мога ли да се справя с всичко,

мога ли да променя нещо, макар и мъничко?

Знам, че, докато дишам, няма да се предам

и повод за повече мъка няма да си дам!

Ще се боря и ще победя -

в това виждам аз смисъла на света!

© Симона Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??