25.09.2011 г., 15:29 ч.

Няма не мога 

  Поезия » Друга
577 0 0

Някак си ми е смутено,

вече нищо не е подредено.

Чакам ден, а идва нощ,

пак ли нещо се обърка?

Къде отиде детската мечта,

къде отиде мойта вяра?

Нима във тази самота

ще сътворя аз рая?!

Мога ли да се справя с всичко,

мога ли да променя нещо, макар и мъничко?

Знам, че, докато дишам, няма да се предам

и повод за повече мъка няма да си дам!

Ще се боря и ще победя -

в това виждам аз смисъла на света!

© Симона Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??