Във малък двор растеше бяла вишна
висока, стройна и красива
бе много стара, почти седемдесетгодишна
умееше със аромата да опива.
Но пречеше на стария ковач
реши той на това да сложи точка
и като изкусен фехтовач
отиде своята сабя да наточи.
Замахна с брадвата си на мига
изписка вишната от болка - „ Стига!!!“
ковачът плахо попремига
разбра, че злото го застига ...