19 июл. 2019 г., 07:37

Няма ненаказано добро 

  Поэзия » Строгие формы
932 0 0
Във малък двор растеше бяла вишна
висока, стройна и красива
бе много стара, почти седемдесетгодишна
умееше със аромата да опива.
Но пречеше на стария ковач
реши той на това да сложи точка
и като изкусен фехтовач
отиде своята сабя да наточи.
Замахна с брадвата си на мига
изписка вишната от болка - „ Стига!!!“
ковачът плахо попремига
разбра, че злото го застига ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??