Аз знам, че някой ден ще ме намериш,
когато точно си притво̀рила очи.
Краката ти, когато потреперват,
и кръста ти, когато не държи.
Тогава от умора, ще поспреш.
Седни на тази пейка до реката.
Ще те позная по това, че чакаш мен.
А ти с това, че само аз ще се разплача.
Ръцете ми - ръцете ти ще търсят.
Сърцето ми без дъх за миг ще спира.
Лицето ти ще галя с нервни пръсти,
като слепец - тъй искам да те видя! ...