Аз знам, че някой ден ще ме намериш, 

когато точно си притво̀рила очи. 

Краката ти, когато потреперват, 

и кръста ти, когато не държи. 

Тогава от умора, ще поспреш. 

Седни на тази пейка до реката. 

Ще те позная по това, че чакаш мен. 

А ти с това, че само аз ще се разплача. 

Ръцете ми - ръцете ти ще търсят. 

Сърцето ми без дъх за миг ще спира. 

Лицето ти ще галя с нервни пръсти, 

като слепец - тъй искам да те видя! 

А после ще стоим известно време. 

И още повече ще си мълчим, 

защото устните ти с моите ще взема. 

Живота вече няма да горчи... 

Но... някой ден. Сега е твърде рано. 

Подгонили ме клетви ще ме стигат. 

За чужди грехове ще плащам са̀мо, 

а моите със мен ще си отидат... 

А ти не бързай! Просто се пази! 

От жлъчната любезна лицемерност. 

От раните и хорските лъжи - 

че "няма никога такъв да ме намериш." 

... но ти не спирай, моля те! Не спирай...

Стихопат.