Ти влезе във живота ми неканен,
задъхан от пороя на живота.
Поиска лек (за да забравиш раните)
и малко огън (уж за да се стоплиш).
Поканих те, макар че беше тясно
(и други пред вратата си оставих).
Ти беше благодарен, то е ясно
(нали те приютих и те нахраних).
Тогава ти ми обеща звездите
(които всъщност даже не желаех).
Реших да ти повярвам. (И не питах)...
Обичах те... (За другото нехаех). ...