НЯМА ТЕ
Накрай света - обвита от мъгла -
стара къща приюти ни от снега.
С дъха си топлихме мокрите тела.
Под нас реката отнесла бе брега.
Какво от утрото сега остана,
от залеза и лудостта на вечерта?
От огъня на страстта пияна?
Всичко погреба на спомена пръста.
Като сняг годините отдавна се стопиха.
Във цвят е всичко, цъфнало отново.
Да те видя се връщам със надежда тиха. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up