Няма те

30 jul 2009, 10:22

Poesía

471 0 4

НЯМА ТЕ

Накрай света - обвита от мъгла -

стара къща приюти ни от снега.

С дъха си топлихме мокрите тела.

Под нас реката отнесла бе брега.

Какво от утрото сега остана,

от залеза и лудостта на вечерта?

От огъня на страстта пияна?

Всичко погреба на спомена пръста.

Като сняг годините отдавна се стопиха.

Във цвят е всичко, цъфнало отново.

Да те видя се връщам със надежда тиха.

Теб те няма! Душата сякаш е олово...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.