Няма те
Няма те... палавият смях ми липсва,
мятащ като клоун пъргав думите.
Ту игрив, ту парещ, ту притихващ –
пакостник чаровен помежду ни.
Няма ги ръцете, силните,
сто въжета корабни да вържат.
И да милват, и да ваят глината,
в тялото ми да подпалват мълнии.
Хиляди морета и земи,
притаените в очите ти пристанища,
пак те връщат в своите обятия, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up