Няма те
Няма те
Няма те... палавият смях ми липсва,
мятащ като клоун пъргав думите.
Ту игрив, ту парещ, ту притихващ –
пакостник чаровен помежду ни.
Няма ги ръцете, силните,
сто въжета корабни да вържат.
И да милват, и да ваят глината,
в тялото ми да подпалват мълнии.
Хиляди морета и земи,
притаените в очите ти пристанища,
пак те връщат в своите обятия,
моите остават празни, чакащи.
Силното ти тяло, дъб столетен,
давало живот на клони разнолистени,
запокитено във времето далече,
тъжно свечерява се безсмислено.
Без душата ти, без Тебе Мъж,
губя себе си, слабея, душно е...
Огледалото немее пусто –
тук ли съм или не съм все същата...
Спаси ме!!!
© Златина Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
След обоснована критика, не смея да кажа нищо...
-
Харесах!
-
Стара Загора е град на поетите, но славата му трябва да се защитава със силна поезия. В случая имаме редица словесни излишества, много "запокитени" декларации, нещо "разНОлистено", естрадни интонации. И откровени призиви, които дори не са двусмислици. А не бива, ако става дума за любим, а не просто за Мъж!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
