Няма вече думи
И римата ми секна, няма вече думи,
не се редят слова в пенлив поток,
мълчи сърцето, в празнота обвито,
а разумът крещи – „Това да ти е за урок!”.
Пред мене хоризонти пак се сливат,
превиват кръшна, обаятелна снага,
преплитат пръсти закачливо, с коси изливат
пътеки нови, по които да вървя.
А в душата ми желанието нещо е замряло,
в летаргия и зимен сън дълбоко спи,
и даже не разбрах, че някъде навън валяло, ...