samovila (Дива Самодива)
4 9
11.08.2010 г., 21:17 ч.

Няма вече думи 

  Поезия » Философска
967 1 7

Няма вече думи

 

И римата ми секна, няма вече думи,

не се редят слова в пенлив поток,

мълчи сърцето, в празнота обвито,

а разумът крещи – „Това да ти е за урок!”.

 

Пред мене хоризонти пак се сливат,

превиват кръшна, обаятелна снага,

преплитат пръсти закачливо, с коси изливат

пътеки нови, по които да вървя.

 

А в душата ми желанието нещо е замряло,

в летаргия и зимен сън дълбоко спи,

и даже не разбрах, че някъде навън валяло,

проливен дъжд от сбъднати мечти.

 

 

К-К

11.08.10г

© Дива Самодива Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • gudel4e (Дияна ):Благодаря ти!
    rozza (Радка Миндова): трогна ме... чак пък богатство ...
    vicont (Боби Кастеелс): спокойно и аз дори не съм разбрала, че въобще е валяло
  • Какво богатство на думи и емоции! Поздрав!
  • Поздравления
  • Трогната съм от похвалите ти airiskra (Искра Радева). Благодаря ти! Така го почувствах така го написах
    * veesii70 (Веселка Христова):Чак пък оригинална, но мерси и на теб
  • "и даже не разбрах, че някъде навън валяло,

    проливен дъжд от сбъднати мечти."

    Оргинална си!!!
    Пиши още!!!
  • Много добър стих,май са ти дошли думите все пак,Дива!
  • благодаря ти valia1771 (Ивон).Много Мило
Предложения
: ??:??