Сърцето ми е стон на пътник – ням,
върти се в кръг докато спре в стена,
а после дълго свива се подпряно
на твоята бронирана врата...
Сърцето ми е синьо като нощ,
като небе пред буря – без прогноза,
и срязано на две от твоя нож –
три думи, а дълбаят във проказа...
Сърцето ми е рана на войник,
далеч от родния си дом изпратен,
и как да се възстанови за миг,
сред вълчи студ, пронизващ многократно... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up