Сърцето ми е стон на пътник – ням,
върти се в кръг докато спре в стена,
а после дълго свива се подпряно
на твоята бронирана врата...
Сърцето ми е синьо като нощ,
като небе пред буря – без прогноза,
и срязано на две от твоя нож –
три думи, а дълбаят във проказа...
Сърцето ми е рана на войник,
далеч от родния си дом изпратен,
и как да се възстанови за миг,
сред вълчи студ, пронизващ многократно... ...