doubt (Ирина)
51 258
3.07.2013 г., 8:04 ч.

Нямам дишаща надежда 

  Поезия » Друга
1301 0 6

Сърцето ми е стон на пътник – ням,

върти се в кръг докато спре в стена,

а после дълго свива се подпряно

на твоята бронирана врата...

Сърцето ми е синьо като нощ,

като небе пред буря – без прогноза,

и срязано на две от твоя нож –

три думи, а дълбаят във проказа...

Сърцето ми е рана на войник,

далеч от родния си дом изпратен,

и как да се възстанови за миг,

сред вълчи студ, пронизващ многократно...

 

И всеки стих завършва със обрат...

Тъгата избелява... става мътна

и абортира болката назад,

преди да се роди... сама, безпътна.

И някой ти подава длан трънлива...

Но днес така не става с мен! Върви!

При другите предатели отивай!

И пак сърцето в думи удави!

А трябва за добро да ви подвеждам,

че има кой да стисна на финал...

Не мога! Нямам дишаща надежда!

Един сега не соча без печал.

Един не мога да изтъкна, че е слушал,

когато съм крещяла как боли,

простете ако груба съм... и лоша,

нима сте вие слушали?! Дали?!

© Ирина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??