Ще тръгвам от чакалнята Живот.
Запазил бях ти място сред милиони.
Ний чакахме и търсихме любов,
ала единствено се сменяха сезоните.
И времето препусна в своя ход.
Понякога живеейки, умирахме,
помъкнали най-тежкия хомот
с тревогата - Дали ще сме щастливи?...
Уви, това е толкоз относително.
Хазартно, с прилежащ добър късмет.
Прелистваме си чувствата, презрително
във свят с новоизлюпени поети... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up