Ще тръгвам от чакалнята Живот.
Запазил бях ти място сред милиони.
Ний чакахме и търсихме любов,
ала единствено се сменяха сезоните.
И времето препусна в своя ход.
Понякога живеейки, умирахме,
помъкнали най-тежкия хомот
с тревогата - Дали ще сме щастливи?...
Уви, това е толкоз относително.
Хазартно, с прилежащ добър късмет.
Прелистваме си чувствата, презрително
във свят с новоизлюпени поети...
Дървото на илюзиите съхне.
Мастилото по листите бледнее.
Аз нямам вече повод да се върна.
Със тебе бях забравил да живея...
©тихопат.
Данаил Антонов
20.07.2023
© Данаил Антонов Всички права запазени