Kalia1117 (Лили Вълчева)
759 2799
Feb 23, 2016, 10:19 PM

О, миг на щастие... 

  Poetry » Phylosophy
1302 0 4

   О, миг на щастие...

 

 

О, миг не бързай ти да излетиш,

поемаш риска да ме натъжиш

Знам, че времето ми скъпоценно управляваш ти,

но живота ми,официално на мен принадлежи!

 

О, миг на щастие поспри!

Не бягай така, че може да пострадаш

с този твой опит да ме нараниш!

Знай, че в живота ми щом се месиш ти

моето скромно и „велико” аз ще те разгроми!

 

О, миг на щастие, знам че твое е правото

да си играеш с моето време...

Не ще окраднеш тиобаче моето щастие!

То е запечатано в самата мене!

 

О, миг на щастие, спри да ме посещаваш,

ако нямаш намерение да останеш...

О, миг на щастие, внимавай ти

Може с мен на къмък да удариш!...

 

О, миг на щастие, знам че живота навън

отдавна вече не е розов за света...

Той е син, сив, черен и бял, бил тъмен дори

но нощта и да не виждаме винаги е пълна със звезди!

 

Ти обаче знай  човеко умъртвен ,

че в света розов цвят все още съществува! 

Сътворен от бялото и червеното,

пазен от черното и вечното!

 

© Лили Вълчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аз всъщност разбрах смисъла и почти харесах, но нещо не ми достигна. Но сега коментирам, по повод другите коментари. Така или иначе, винаги ми е интересно при теб, Калия... Дори съм готова понякога да рискувам смисъла в полза на по-интересно усещане.
  • "Защо не съм и аз поет,
    поет като Пишурката?
    Ех, че ода бих направил
    на баба си на хурката!"

    И отново: Кой разбрал - разбрал!
  • Ха, ха, ха. Безумно и безсмислено. Поне пунктуацията да беше смислена ... Не би...
  • О, сквернословни Eliboto и Dimitrov67, "Аз" като един Дон Кихот ще се изправя срещу "хулите" Ви и като Матросов с гърдите си ще защитя честта на Поезията...

    О, поетични напъни във мен напират
    и управляват скъпоценното ми време,
    но чувствата, които ми принадлежат -
    ги спират, защото запечатани са в мене!

    А мислите ми – сини, сиви, черно-бели
    ми казват, че животът ми принадлежи,
    затуй не бягайте, о, напъни вълшебни
    защото „Аз-ът” ми докрай ще Ви громи!!!

    Това Ви казвам и го запечатвам в мене -
    за чужди мнения съвсем не ми и дреме,
    защото в розово светът ще съществува
    той само от поезията ми ще се вълнува!!!
Random works
: ??:??