О, бедний ми народе,

за теб венци ще окача

и с богата погача теб нагостя.

Спри своя бяг

и поговори за тревогите свои.

На живота твой свидетел ще стана

и ръката в трудност ще крепя.

Душата ми отворена е

за всичките беди и тревоги.

Живот нямам,

продадох го преди години.

На другите за смях да бъда,

но теб, бедний народе, да разбера.

Сънят ми от рани изчезна,

изгуби се между деня и нощта.

Кажи ми, думите ти ще разбера

и сълзите с горчилката ще попия

в ленена бяла кърпа.

Страх не познавам,

но ти, изстрадал народе,

сподели своя.