О, бедний ми народе,
за теб венци ще окача
и с богата погача теб нагостя.
Спри своя бяг
и поговори за тревогите свои.
На живота твой свидетел ще стана
и ръката в трудност ще крепя.
Душата ми отворена е
за всичките беди и тревоги.
Живот нямам,
продадох го преди години.
На другите за смях да бъда,
но теб, бедний народе, да разбера.
Сънят ми от рани изчезна,
изгуби се между деня и нощта.
Кажи ми, думите ти ще разбера
и сълзите с горчилката ще попия
в ленена бяла кърпа.
Страх не познавам,
но ти, изстрадал народе,
сподели своя.
© Аннабел Енчева Всички права запазени