Jul 18, 2011, 12:18 AM

Оазис 

  Poetry
611 0 9
Небето е самотно -
без облаче,
само с това неуморно слънце,
увиснало най-горе
с парещата си усмивка,
която на росата не позволява
повече от миг да се задържи.
И вятърът го няма -
на сянка някъде се спотаява.
Дори птиците
на синевата не се радват,
а в прегръдката на клоните се крият ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Random works
: ??:??