Laska (Ласка Александрова)
854 13624
18.07.2011 г., 0:18 ч.

Оазис 

  Поезия
558 0 9

 


Небето е самотно -

без облаче,

само с това неуморно слънце,

увиснало най-горе

с парещата си усмивка,

която на росата не позволява

повече от миг да се задържи.

И вятърът го няма -

на сянка някъде се спотаява.

Дори птиците

на синевата не се радват,

а в прегръдката на клоните се крият

и с листата разговарят шепнешком.

Зной във въздуха трепти.

 

Само твоята усмивка

ободрява.

 

 

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??