Nov 27, 2012, 11:31 AM

Оазис 

  Poetry » Love
400 0 0


                         О А З И С
  

Кога ще изпълзиш от своята бърлога?
И звънкия ти смях да чуя пак по телефона?

Отново нощите да преобърнем в дни.
От викове любовни просторът да кънти.

Оазис исках аз да съм единствено за тебе.
Мираж в пустинята остана ти за мене.


                                                         25.11.2012 г.

© Вили Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??