Всяка нощ аз ти паля звезди,
да повярваш във приказки даже,
хвърлям думи в пустиня от дни,
ала чувствата стават миражи.
Към оазис вървя – бедуин,
уморен от горещата жажда...
като някакъв щур Аладин
в сън загубил вълшебната лампа.
И хиляда и две нощи все
пясъци във душата ми ръсят,
със килимче вълшебно летя
и съкровища истински търся. ...