14 may 2014, 0:12

Оазис 

  Poesía » De amor
389 0 0

Всяка нощ аз ти паля звезди,
да повярваш във приказки даже,
хвърлям думи в пустиня от дни,
ала чувствата стават миражи.

Към оазис вървя – бедуин,
уморен от горещата жажда...
като някакъв щур Аладин
в сън загубил вълшебната лампа.

И хиляда и две нощи все
пясъци във душата ми ръсят,
 със килимче вълшебно летя
и съкровища истински търся.

Шaхрaзада си ти - приказна,
но Сезам ли са твоите устни -
онемял в обич Али Баба
ти без дума в сърцето да пуснеш.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??