Jun 7, 2009, 5:44 PM

Оазисът на моите мечти 

  Poetry » Phylosophy
1475 0 9
Животът е пустиня грозна,
все пясък и безмилостни лъчи.
А ти, човеко, търсиш в тази бездна
оазиса на своите мечти.
Но тръгнал сам самичък, без приятел,
вървиш, доклето паднеш по очи.
Oттам нататък, можеш да ми вярваш,
те чакат само мъки и беди.
Пълзиш по пясъка, затъваш бавно,
а вятърът навява го връз теб.
Животът ти се струва бита карта
и ти си вече пътник без билет. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Митренов All rights reserved.

Random works
: ??:??