g27 (Георги Митренов)
11 49
Jun 7, 2009, 5:44 PM

Оазисът на моите мечти 

  Poetry » Phylosophy
1315 0 9

Животът е пустиня грозна,
все пясък и безмилостни лъчи.
А ти, човеко, търсиш в тази бездна
оазиса на своите мечти.

 

Но тръгнал сам самичък, без приятел,
вървиш, доклето паднеш по очи.
Oттам нататък, можеш да ми вярваш,
те чакат само мъки и беди.

 

Пълзиш по пясъка, затъваш бавно,
а вятърът навява го връз теб.
Животът ти се струва бита карта
и ти си вече пътник без билет.

 

Умираш, но приемаш го, това е,
и пламъкът в очите не гори,
тъй страшно е, когато виждаш края,
но казваш си, защо ли, остави.

 

А нейде, в дълбините на душата,
надеждата ти шепне: погледни,
оазисът е някъде пред тебе,
и чака те, не спирай, продължи.

 

И пак забиваш нокти във земята,
във пясъка, до бяло нажежен,
и бавно, тежко влачейки краката,
пълзиш към него, утрешния ден.

 

А той е същият, картина жалка,
все пясък и безмилостни лъчи.
Над тебе вече грачат лешояди
и чакат. Бавно времето лети. 

© Георги Митренов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??