7 jun 2009, 17:44

Оазисът на моите мечти 

  Poesía » Filosófica
1466 0 9
Животът е пустиня грозна,
все пясък и безмилостни лъчи.
А ти, човеко, търсиш в тази бездна
оазиса на своите мечти.
Но тръгнал сам самичък, без приятел,
вървиш, доклето паднеш по очи.
Oттам нататък, можеш да ми вярваш,
те чакат само мъки и беди.
Пълзиш по пясъка, затъваш бавно,
а вятърът навява го връз теб.
Животът ти се струва бита карта
и ти си вече пътник без билет. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Митренов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??