stenli499 (Станислава)
291 2626
Mar 14, 2012, 8:42 PM

Обеца на ухото 

  Poetry » Love
900 0 10

 


--------

 

 

Ти си тази любов, от която белеят косите
и молитвите в храма ти правят неистова глъч.
Ти си пепел и огън, по тебе изгарят жените,
но когато си тук, виждам нощем от слънцето лъч.

Аз вървя помъдряла, приглаждайки влюбени къдри,
и край мене по пътя е пълно със мъдри жени.
Но и те като мен, позабравили своята мъдрост,
още носят в сърцата си твоите сини очи.

Като белег дълбок ме гориш - обеца на ухото,
дето с рани напомня за всеки несбъднат мой блян.
Ти си тъмното зло, посадило във мене доброто.
Ти си всичко живяно, но още от мен неживян...

 

 

-----


© Станислава All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??