stenli499 (Станислава)
291 2626
14 мар. 2012 г., 20:42

Обеца на ухото 

  Поэзия » Любовная
901 0 10

 


--------

 

 

Ти си тази любов, от която белеят косите
и молитвите в храма ти правят неистова глъч.
Ти си пепел и огън, по тебе изгарят жените,
но когато си тук, виждам нощем от слънцето лъч.

Аз вървя помъдряла, приглаждайки влюбени къдри,
и край мене по пътя е пълно със мъдри жени.
Но и те като мен, позабравили своята мъдрост,
още носят в сърцата си твоите сини очи.

Като белег дълбок ме гориш - обеца на ухото,
дето с рани напомня за всеки несбъднат мой блян.
Ти си тъмното зло, посадило във мене доброто.
Ти си всичко живяно, но още от мен неживян...

 

 

-----


© Станислава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??