Обесените ми въстания

Nov 5, 2009, 10:09 PM

Poetry » Other

897 0 13

Моите тихи, безкръвни въстания
страшно висят. И край пътя ми веят перчеми.
Ризи белеят и, в дръзко мълчание,
даже обесени - някому правят проблеми.
Лакоми гарвани хранят с месата си,
давят ги - как се преглъща плът като тази?
Птичите орди с уплашени крясъци
идват и после отлитат на черни талази.
Свежда небето пастелно главата си,
плаче и крие сълзите си зад хоризонта.
Сякаш на моите мъртви въстания
почит последна оказало в знак, че ги помни. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Светове
Karaenia

Cast a fire For the shadows That were dancing under silver moonlight, Deep within a forest ......
Doors

Endless ocean in the sky Billions of glowing eyes Watching us Yet mine Are locked with yours ......
За теб

Аз не плача - душата ми плаче! Аз не тъгувам - душата ми тъгува! Аз не обичам - душата ми обича! Аз ...

More works »