Обесените ми въстания
Моите тихи, безкръвни въстания
страшно висят. И край пътя ми веят перчеми.
Ризи белеят и, в дръзко мълчание,
даже обесени - някому правят проблеми.
Лакоми гарвани хранят с месата си,
давят ги - как се преглъща плът като тази?
Птичите орди с уплашени крясъци
идват и после отлитат на черни талази.
Свежда небето пастелно главата си,
плаче и крие сълзите си зад хоризонта.
Сякаш на моите мъртви въстания
почит последна оказало в знак, че ги помни.
Мрачен е пътят ми и край бесилките
влачи ме и промърморва натам да не гледам...
Как да не гледам? Че аз от чернилката
прала съм техните ризи... като за последно.
музика
© Радост Даскалова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
"Моите тихи, безкръвни въстания
страшно висят. И край пътя ми веят перчеми.
Ризи белеят и, в дръзко мълчание,
даже обесени - някому правят проблеми."
Във формата на хубав стих казваш толкова много...
Поздрав! -
Много,много високо!
Поезия,философия...всичко! -
!!!*
-
Рядко чета по няколко пъти, а това ме върна!!!
-
Аплодисменти!
-
Ей Реджи. Къде си заорала, миличка
-
Благодаря ви, че бяхте тук!
П.П.Да, Човек...различна съм...необратимо. -
Поздрави! Отдавна не съм те навестявал
-
Различна си ми сякаш, но все така ми харесва да съм на твоята страничка.
-
!!!
-
!!!
-
:}
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Но не забравяй да пишеш (и да публикуваш)!
Удовлствия са стиховете ти!