Jun 19, 2018, 12:10 AM

Обещание 

  Poetry
819 1 6

Мамо, аз не съм виновен, 

седях си кротко на брега, 

лошата вода ме плисна

и измокри до глава. 

 

Гледам две очи блестят

отсреща сред вълните. 

Риба щука е това, 

тази дето баба ми чете на обед. 

 

С вик назад побегнах, 

но настъпих мида. 

Изпищях от ужас, че ме стигна.

Много страшно беше... в съня. 

 

Майко, вече съм послушен. 

На плажа  ще лежа до тебе сгушен. 

Няма с другите деца да скачам по вълните, 

ще ти бъда пред очите. 

 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

The work is a contestant:

Летни приключения »

11 Position

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??