Мамо, аз не съм виновен,
седях си кротко на брега,
лошата вода ме плисна
и измокри до глава.
Гледам две очи блестят
отсреща сред вълните.
Риба щука е това,
тази дето баба ми чете на обед.
С вик назад побегнах,
но настъпих мида.
Изпищях от ужас, че ме стигна.
Много страшно беше... в съня.
Майко, вече съм послушен.
На плажа ще лежа до тебе сгушен.
Няма с другите деца да скачам по вълните,
ще ти бъда пред очите.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.