19 июн. 2018 г., 00:10
Мамо, аз не съм виновен,
седях си кротко на брега,
лошата вода ме плисна
и измокри до глава.
Гледам две очи блестят
отсреща сред вълните.
Риба щука е това,
тази дето баба ми чете на обед.
С вик назад побегнах,
но настъпих мида.
Изпищях от ужас, че ме стигна.
Много страшно беше... в съня. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация