Обещанието
Винаги се връщаш след мен у дома
и казваш, че от паважа долу
гледаш светлия прозорец.
Било ти хубаво
преди да позвъниш да знаеш,
че съм си вкъщи и ще ти отворя.
Но мислил ли си, друже мой,
че всеки ден, когато се завръщам,
наведена е моята глава.
Не вдигам аз очите си нагоре,
защото зная,
че е тъмен нашият прозорец.
Изкачвам стъпалата уморена,
отключвам тежката врата.
И винаги съм малко натъжена,
че аз не мога да ти позвъня.
Но щом се върнеш,
всичко ти прощавам -
усмихнат ли се твоите очи.
Не се сърди, ми казваш тихо.
От работа на вдигнах днес глава.
Но ето ме при теб и обещавам -
оставам чак до сутринта!
© Миночка Митева All rights reserved.