Стоиш до мен. Дъхът ти пари...

Потръпва сякаш Пролетта.

А лятото идва с пожари...

И тича пак пясъкът бос под дъжда.

Снега по устните ти сякаш пари.

Съня се лута между теб и мен.

Аз и ти и… Земята... едва ли?!

Аз и ти! Тя и Ти - двамата с  мен…

Зад рамото ми – Лудостта наднича...

При теб се сгушва – Нежносттa.

И без значение е кой кого обича...

Важното е, че ни има на Света!

В очите ти оглеждам често

Живота си като под лупа...

Често се крия там вместо…

Изобщо да спре да ми пука…

Аз и Ти – ръка до ръка…

Между Теб и Мене - цялата Вселена.

Могъща казват била Любовта...

След нея пак ще бъда променена...