Стоиш до мен. Дъхът ти пари...
Потръпва сякаш Пролетта.
А лятото идва с пожари...
И тича пак пясъкът бос под дъжда.
Снега по устните ти сякаш пари.
Съня се лута между теб и мен.
Аз и ти и… Земята... едва ли?!
Аз и ти! Тя и Ти - двамата с мен…
Зад рамото ми – Лудостта наднича...
При теб се сгушва – Нежносттa.
И без значение е кой кого обича...
Важното е, че ни има на Света!
В очите ти оглеждам често
Живота си като под лупа...
Често се крия там вместо…
Изобщо да спре да ми пука…
Аз и Ти – ръка до ръка…
Между Теб и Мене - цялата Вселена.
Могъща казват била Любовта...
След нея пак ще бъда променена...