Спуснаха въжето, примката се залюля.
Слънцето, и то кръгло като нея,
Провря се и в очите ми се заигра.
Отметнах палав кичур, разпилял се над челото.
Пристъпи палачът, не разменихме и поглед.
После въжето в брадата ми се опря.
Да бях убиец, мошеник или крадец,
Да бях бунтовник или революционер,
Щях да знам поне как да умра.
Но какво, ако съм живял живота като игра?
Какво, ако съм пролял малко кръв на шега?
Какво, ако не чувствам никаква вина? ...