Feb 14, 2013, 12:46 PM

Обезличени 

  Poetry » Phylosophy
1101 0 1
Изгубени... измачкани... изтрити... -
това усещане е нетипично
за жив човек, с душа от гняв пропита
и въпреки това звучи логично.
Когато те разпънат в световете
на хорските желания и болки,
забравен си дори от боговете -
налазен от фалшиви богомолки!
И сам напред да крачиш своеволно
не е прието - всеки ти диктува
и множеството все е недоволно!
А в теб сърцето трябва да пасува! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дида Христозова All rights reserved.

Random works
: ??:??